
Консервантите в козметиката
Напоследък все по-често намирам надписа „Без консерванти“ върху козметичните продукти.
И веднага ми идват наум поне два аспекта, които искам да засегна.
Първият е: наистина ли съществуват продукти без консерванти?
И вторият: „без консерванти“ би трябвало да звучи като някакъв вид гаранция, за нещо сигурно, като без ГМО, без парабени, без SLS …. което води до извода, че консервантите са нещо лошо.
Наистина ли е така?
Нека започнем отначало. Там, където има вода, растат бактерии и плесени. Крем или друг козметичен продукт, който съдържа вода и който желаем да ползваме повече от една седмица и да не съхраняваме в хладилник, задължително трябва да съдържа консервант. Това мое мнение може да ви се струва доста еретично в общия „еко“ тон, но не отстъпвам от него. Колкото повече задълбочавам познанията си по козметология, толкова повече се убеждавам, че нещата с консервантите стоят действително така.
По-добре да си нанесем консервиран продукт, отколкото продукт с колонии от гъби и плесени, които не е задължително да виждаме с просто око.
Във връзка с горното е логично, че където няма вода (разни олиа и масла или продукти само на базата на олиа и масла), консерванти не са необходими. Ако си направя козметичен продукт вкъщи без да сложа консервант, ще изтрае няколко дни, ако е крем, и после ще се развали. Един крем по състав не е много по-различен от храната и самата храна несложена в хладилник ще се развали за същия период от време. Един тоник ще се развали за една седмица, ако не съдържа алкохол. Същото важи и за шампоана например.
Какъв е изводът – ами това, че присъствието на консерванти в козметиката, която стои и престоява в магазините е просто ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Разбира се, вярно е, че консервантът, за да има свойството да убива бактериите не е някакъв еликсир, а да си го кажем направо, приет в чиста форма си е отрова. Обаче количествата, в които те се влагат са много ниски и някои консерванти, които се използват в козметиката се използват и в хранителната индустрия, като калиевия сорбат и натриевия бензоат например. Просто всичко зависи от количеството, в което се използват, затова се търси и тества оптималната формула и количество, така че консервантът да е възможно най-малко, да е ефикасен, но и да създава възможно най-малко проблеми.
Както вече казах козметичните продукти, направени с вода, не траят повече от няколко дни, те трябва да бъдат консервирани.

Когато видите в съдържанието на даден продукт много консерванти, това не означава, че процентното съдържание на консерванти в готовия продукт е прекалено. Означава, че са сложени в много ниско съдържание, но производителят се застрахова, комбинира ги така, че да покрият всички възможни бактерии и плесени. Даден консервант може да е активен против грам-позитивните бактерии, а друг – против грам-отрицателните. Трети – против плесените.
Още нещо, което е полезно да знаем – когато един продукт, например крем, се продава в бурканче, което отваряме и си гребваме директно, то в него има по-високо процентно съдържание на консерванти, защото го пипаме директно с пръсти и по-често се излага на въздух.Продукт, който се продава в дозатор, който не влиза в контакт с пръстите или директно с въздуха има по-ниско съдържание на консерванти. Може да сте виждали и био кремове, които се продават с малка шпатулка за загребване, за да не се пипат с пръсти и съдържанието на консерванти да е сведено до минимум.
Помнете също така, че законодателството в тази област не задължава да се декларират в състава на продуктите консервантите, които се съдържат в самите суровини и това може да доведе до неприятни изненади.
В общия тон, че консервантите са нещо лошо, много хора търсят продукти „без консерванти“. И разни меко казано „добросъвестни“ производители им продават продукти уж без консерванти.
Още:
Съвети за преминаване от традиционна към “еко” и “био” козметика
Истини и неистини за еко и био козметиката
Натурално ли? Да бе …
Как да рециклираме успешно недобра козметика