Знаеш ли с какво се мажеш? Част 2 – търсене и “открития”
Към Част 1 – Да започнем да си задаваме въпроси
В първата част на многословието ми на тема мазане и козметика разказах, че бях стигнала до една фаза, в която гърбовете на опаковките на козметичните продукти ми бяха станали по-интересни от лицата им, въпреки привидната им непривлекателност. Амбицирах се, не можеше така! Да се мажа с нещо без да знам какво е! Все едно да не знам с какво се храня!
Така започнах да чета и да се уча какво всъщност представляват и съдържат белите смеси в луксозни бурканчета и нетолкова луксозни тубички. И какво се крие под acqua, prunus amydgalus dulcis oil или просто един petrolatum или любимият ми вече paraffinum liquidum.
Ясно е, съставът на продуктите е изложен така, че да не е достъпен, да не привлича вниманието и да не се чете много-много, за да не може всеки да разсъждава свободно какво има вътре. Достатъчно е да се спазят минималните законови изисквания съставките да са написани с латинските им наименования и за производителя всичко е ок. За тях да, но за мен, нас – потребителите? Колко от нас се справят с латинските наименования? И колко от нас са биолози или химици по професия?
Ако човек е упорит, с четене но блогове, форуми на родители и на ентусиасти като мен, се получава. На мен ми отне година-две, но със сигурност има много по-будни и ученолюбиви от мен.
Как всъщност протече “стартът”. Първо разгледах какво имам на тоалетката, в банята, в дамската чанта – все разни “доверени” марки, които виждаме по тв рекламите. Написах им съставките на един лист и започнах да ги търся една по една. Оттам всъщност започнаха неприятните изненади. Оказа се, че си мия косата с шампоан, който е малко по-рафиниран от автомобилно масло. Ама как така, нали пишеше “ с ефект копринена коса“?
За кремовете ми последваха други изненади. Те бяха толкова много, че трябва да им посветя отделна тема за всяка основна група съставки.
Когато един производител твърди, че неговия продукт е прекрасен за нас, а в същия продукт влага съставки, които сериозно могат да увредят косата, кожата и здравето ни, някак си доверието ми започна да изчезва. Даже ми стана обидно, толкова много лъжи и така добре опаковани. Исках просто да имам право на избор, да е единствено мое решението дали да се мия с течен сапун, в който има предимно вода, животинска мазнина и петрол, а опаковката показва само нежни розови цветчета. Взех окончателно решението за себе си, че не искам някой друг да мисли за доброто на моята кожа и коса. И че е от изключителна важност да знам какво да купувам, с какво да се мия и с какво да се мажа. И какво непременно трябва да имам на тоалетната масичка и какво не.
Но защо да трябва да мислим сами когато има милиони производители, в това число и громни мултинационални концерни, които твърдят в масираните рекламни съобщения, че те предлагат най-доброто, ама наистина най-доброто за нас, семейството ни и децата ни. Защо тогава за бога слагат тези лоши неща в продуктите, с които се мажем? Не могат ли просто да слагат хубави и безвредни неща?
Ами хм … защото масовите суровини, като петролни и подобни производни са много много евтини и гарантират голяма печалба при влагането им в козметиката. От своя страна я правят изключително трайна, трае с години. Пък и не са забранени от закона. Е как тогава да се доверя на концерни, при които единствената грижа е печалбата им, а не моето здраве?
Както вече писах за “любимото ми” бебешко олио, ето каква е “хватката” при него. Така е и при повечето продукти.
Лошата страна на медала не свършва тук. Да допуснем, че един продукт ни причинява проблем, силен обрив, сърбеж, болезнено зачервяване … Спокойно, някой пак се е “погрижил” за нас – има куп насрещни продукти, които лекуват този проблем. А проблемът нямаше да се появи, ако го нямаше продукт номер 1. Но пък ако нямаше продукт номер 1, нямаше да го купуваме и да правим оборот на производителя, който виж ти е производител и на продукт номер 2.
Както вече казах, в интернет информация има, достатъчно е да махнем розовите очила и спрем да мислим колко ни обичат козметичните концерни и колко много и съвестно се грижат за нас.
След тези ми открития, за мен да разбирам с какво се мажа стана много важно. Точно толкова, колкото да разбирам защо и какви данъци дължа и как да попълвам данъчната си декларация. Попитах се защо няма “козметично-потребителска” дисциплина в училищата. Всъщност това е реторичен въпрос – поради същата причина, поради която няма и предмет данъчна грамотност.
Помислете си за козметика и запомнете първия “традиционен” и широко рекламиран шампоан, крем. Потърсете в интернет сайтовете на производителите, или в техните рекламни каталози, брошурки, неговият състав. Намирате ли го? Не? Имам новина за вас – в точно 100 % от случаите няма да го намерите. Но защо? Нима са забравили? При това всички? Нали рекламират, тръбят и т.н. за този продукт колко е страхотен? Явно съставът не е нещо, което може бъде използвано за реклама.
Това инфо се намира, но само по страниците на разни блогъри-ентусиасти, родителски форуми и т.н., хора, които са си направили нарочно труда да се ровят и четат, но на друго място не се намира.
Ще се запитате, щом тези продукти не са толкова добри за здравето ни, защо тогава се продават в супермаркетите? Ами който се занимава с търговия знае – на рафтовете в супермаркета не стъпва най-доброто, а най-евтиното и на най-мощния концерн. Другата подигравка с доверието на потребителя според мен е недобра козметика да се продава в аптека. Нашето доверие е по-голямо, когато човекът в бяла престилка зад щанда ни подаде “бурканчето”. Даже има и марки “медицинска козметика“. Аз се опитах да сравня медицинска и немедицинска такава – ами разлика “отзад” няма кой знае каква, но в цената има и още как. Това го наричам игра с доверието ни.
Нека си представим, че стоим в най-големия козметичен хипермаркет в света. Продукти, продукти и продукти, кой от кой по-лъскав. Как бихте избрали шампоан за себе си? Тази задача може да се окаже както много проста, така и сложна.
Ако тръгнем да избираме нещо по лицето му, съм сигурна, че ще изберем едно, а ако тръгнем да го избираме според гърба му, ще изберем нещо съвсем друго. Не е казано обаче, че това нещо ще е най-скъпия флакон или с най-грозната и непривлекателна опаковка. Въпросът не е да отидем от една в друга крайност. Изборът ни трябва да се базира на познаването на съставките му.
Дотук говорих колко е “лоша” традиционната козметика. Искам да уточня, че целта ми не е да ви откажа от любимия крем, а да се опитам да ви направя по-внимателни в употребата на това, което мажете върху себе си. Темата не е за да наклоня плавно и деликатно везните към органичната козметика и как трябва да преминем задължително на нея. Ще й посветя отделна тема, където ще я разгледам от всички аспекти. Пределно ясно е, че в много от случаите не можем да си позволим 50-60 лева за крем, когато до момента сме давали 3 лв. Това е още един проблем за горкия потребител, който иска да се маже с нещо хубаво, но не може. Какво ни остава – ами да знаем, да търсим и разбираме сами… така в морето от скъпи и евтини продукти се намират и компромисни варианти, които обикновено са отлични както откъм качество, така и откъм цена.
Позволявам си да синтезирам всичко написано по-горе:
1 – не всяка марка “масова” козметика е лоша. Обикновено от една линия продукти на една марка, които “не стават” има например 2-3, които са абсолютно приемливи и като съставки, и като цена. Доказателство отпреди няколко дни – купих си страхотен дезодорант-спрей с талк от евтината марка на един супермаркет с напълно безвредни съставки, 125 ml за 1,50 евро.
2 – не всяка скъпа козметика е добра, цената не гарантира ефекта, а по-скоро повишава доверието ни, че нещо е проверено и някак по-сигурно. Обикновено е въпрос на същите или подобни съставки в по-луксозна опаковка.
3 – Не всяка скъпа, но неорганична козметика е лоша. Тук намесвам и думата “натурална”, но за това в друга тема.
4 – Не всяка органична козметика е истински органична. И там има хитреци, които казват на черното бяло, но това също е предмет за друга тема.
5- Не всяка истински органична козметика е толкова добра, че да я ползвам и купя. За това също ще пиша по-нататък.
Засега от мен толкова 🙂
За всички, които искат да знаят какво е емолиент, консервант и т.н., очаквайте продължение.
Снимки: Facebook
