Стандарт Oeko-Tex® 100

Oeko-Tex® Стандарт 100 е навлязъл в началото на 1990г. като отговор на нуждите на потребителите от сигурност за здравето при употребата на тъкани, чийто произход и обработка не представляват опасност за здравето.

До момента на създаването на критериите на стандарта Oeko-Tex® 100 не е имало други такива, които да представляват комплексен етикет за сигурност за потребителите и за оценка на екологичността, качеството и безвредността на текстила, нито унифициран стандарт за сигурност в текстилната индустрия за отсъствието на потенциално токсични вещества в текстилните изделия. Австрийският Институт за изследване на текстила ( Austrian Textile Research Institute (ÖTI) ) и Германският Институт Hohenstein Research Institute са създали съвместно Oeko-Tex® Standard 100 на базата на техните вече съществуващи най-добри тест стандарти.

Цели

Тестването и системата за издаване на сертификати Oeko-Tex® Standard 100 има за цел:

• Производство на текстилни продукти, които са екологични и безвредни за хората
• Да бъде символ на доверие за потребителя, сигурен, че закупува стоки, които не са вредни за здравето.

Тестване

Методите на тестване за опасни вещества Oeko-Tex® tests for harmful substances от лицензираните институти са изброени в нормативния документ „Oeko-Tex® Standard 200 – testing procedures„.

Лабораторните тестове включват около 100 тестови параметри и се основават на международни тест стандарти и други признати процедури. Те също така включват и симулационни процедури, които имат за цел да предвидят всички възможни начини, по които евентуални вредни вещества биха могли да се абсорбират от човешкото тяло чрез устата, чрез кожата или чрез вдишване. Тестовете, които се извършват върху текстила зависят от химичните вещества, които са използвани на всеки етап от преработката му.

Класификация

Тестовете за опасни вещества според крителиите на Oeko-Tex® Стандарт 100 са винаги базирани на целевото предназначение на дадения текстил. Прилага се следния принцип:

Колкото повече дадения текстил влиза в контакт с кожата, толкова по-високи трябва да са изискванията за екологична безвредност.

Според този принцип са създадени 4 различни класа продукти:

Продукти клас I Текстилни изделия и играчки за бебета и деца до 3 години, т.е. бельо, дрешки, спално бельо, плюшени и платнени играчки и др.	Продукти клас II Текстилни изделия, чиято по-голяма част влиза в директен контакт с кожата, като бельо, спално бельо, трикотаж, ризи, блузи и др.
Продукти клас IV Декоративен текстил за дома, като например покривки за маса, завеси, дамаски, но също така и текстилни тапети и килими.	Продукти клас III Текстил, от който голяма част от повърхността обикновено не влиза в директен контакт с кожата, като например якета, палта, подплънки на дрехи и др.