Да се мием, но с какво?
В света на измиващите продукти изборът е огромен, да видим какво точно ни предлага пазарът.
Когато трябва да изберем с какво да се мием, имаме два основни варианта: единият е сапун, другият е синтетичен детергент. Сапунът е ясно, че се добива от натурални мазнини, осапунени със сода каустик, предварително разтворена във вода, и чрез химична реакция се превръщат в сапун. Според мазнината, от която се правят и количеството сода каустик, сапуните могат да са повече или по-малко изсушаващи и повече или по-малко пенливи. Изсушаващи кожата и пенливи са тези сапуни, добити от кокосово или палмово масло, в състава (inci) ще ги намерите като sodium cocoate, sodium palmate. По-неагресивни са например тези, добити от зехтин – sodium olivatе. Или (тук да внимават вегетарианците и веганите!) от животинска мазнина – sodium tallowate, които обаче поради произхода им и от етична гледна точка е по-добре да се избягват: често ще намерите тази съставка в т. нар. марсилски сапуни, които всъщност трябва да са направени от зехтин, но често производителят, за да спести, използва животински остатъци от кланиците.
Сапуните, които ще намерите по супермаркетите или магазинчетата за ръчно изработени артикули, не са направени само от един тип мазнина, защото кокосовият сапун например е бял, мното твърд и много изсушаващ, надали ще е много приятно да се използва така, но ако се смеси със зехтин става много по-мек, прави по-малко пяна, но и изсушава по-малко кожата, така добиваме продукт, който мие достатъчно добре, прави достатъчно пяна, не е прекалено агресивен и няма „нещастен“ външен вид, (справка – снимката вляво) тоест зеленикаво-мътен е, но по-светъл, общо взето е добра комбинация като основа на един добър сапун с добро качество.
Сапуните биват твърди (класическото блокче) и течни, но тях е по-трудно да ги намерим по магазините.
Сапуните са алкални, тоест обикновено имат pH от около 9 докъм 10; рН на кожата е около 5.5, на сълзите около 7, на женските интимни части около 4. Защо обяснявам това – ами защото това означава, че сапуните в контакт с кожата променят естественото й рН, причинявайки например лютене в очите или интимните части. От гледна точка на измиване те мият достатъчно, но в контакт с водата от кранчето, която винаги съдържа минерални соли, сапуните образуват неразградими соли, които се напластяват върху кожата, като така я предпазват от прекалено изсушаващия ефект, които те самите причиняват. Тези неразтворими соли са например този мътен пласт, който остава по стените на ваната или мивката, след като сме се мили; това не е мръсотия от нашата кожа, а е сапунът, който прави химична реакция със солите, които се съдържат във водата.
Ако за тялото е добре да се мие със сапун, за косите е по-сложно – алкалното рН не се отразява добре на кутикулите на косъма, а неразтворимите соли, за които писах по-горе се наслояват върху косите и ги правят мътни, твърди и сплъстени. Нашите баби, които определено не са имали друга алтернатива, са премахвали този нежелан ефект точно с „бабешка“ рецепта, тоест последно изплакване с вода и оцет, който отнася нератворимите соли, стяга порите на скалпа и прави косите меки и лъскави.
Тук да вметна, че не случайно препоръчвам оцета и като основен компонент в рецептите за почистване на повърхностите вкъщи, принципът е горе-долу същият, отстраняване на мътния натрупан филм по уреди и шкафове.
Идва ред на синтетичните детергенти, които не са направени със сапун, а с повърхностно активни вещества, които са резултат от промишлено производство, тоест не се намират такива в природата.
Класически пример на синтетични детергенти са течните сапуни, шампоаните, душгеловете.
В състава, INCI, по-разпространеното повърхностно активно вещество е sodium laureth sulfate; влага се в голям брой течни измиващи продукти. Добрата страна, ако имат такава, е че тези измиващи продукти могат да се приготвят и с по-ниско рН от това на сапуните, което е много по-съвместимо с рН на кожата, например интимен гел с pH 4, шампоан с pH 5, душгел с pH между 5 и 6, детски шампоан с pH 7, който не би трябвало да люти на очите.
От гледна точка миене тези плодове на химичната индустрия нямат проблеми с твърдата вода, съдържаща соли, и не водят до отделянето на неразтворими соли. Мият много добре, даже прекалено добре, а ако формулата им не е добра, могат да изсушат прекалено много кожата, да причинят дерматити и други раздразнения.
Друг вид измиващ продукт, който също е плод на индустриалната химия, е олиото за душ или вана; продават се както измиващо олио за тяло, така и за коса. От гледна точка на състав са истински „букет“ от химични съставки-петролни деривати; от гледна точка на деликатността са действително по-меки от традиционните душгелове и изсушават по-малко.
Честно казано, не искам да проповядвам с какво точно трябва да се мием. Всеки има глава на раменете си, по-горе съм изложила достатъчно доводи, за да направите своя собствен съзнателен избор. Мога обаче да подскажа какво може да направите, ако имате много суха кожа на тялото. Намажете предварително най-сухите участъци с някакво олио, например висококачествено бадемово олио, или друго любимо олио, което имате подръка, преди да използвате душгела. Няма нужда от хидратантен крем след това, пробвайте и ще видите!!! 🙂
Да не забравя още един много сладурски начин за миене: с нишесте за къпане. Особено препоръчително е за бебета и деца, но е отлично решение и за алергични и неалергични възрастни. В Италия всъщност представлява нормален начин на измиване, по козметичните щандове има и нишесте за вана, разтворено във вода става като мляко. Е, не излизам с кожа като на Клеопатра после, но ефектът е „уау“. За под душа просто вземете една шепа с мокра ръка и го размажете, търкайки, с ръка върху кожата, може, разбира се, и върху гъба или още по-добре с трийка. Тук съм писала още за къпането с такова нишесте, ето линк към цялата статия. Не замества крема след това, не го забравяйте.
Това е всичко от мен засега, до нови срещи, и ме споменавайте с добро под душа 😛
www.ekomama.net екологични продукти за малки и големи