За потенциално дразнещите съставки в козметиката

Наслушала съм се на какво ли не по повод на реакции и алергии, предизвикани от от козметични продукти. Някои от тях откровено граничат с научна фантастика или с пълно непознаване на биологията и собствената кожа, други оплаквания са определено обосновани.
Опитах се да направя кратък анализ на потенциално дразнещите съставки в козметиката. От интернет съм взела и списък с потенциалните алергени, към които трябва да подхождаме с повишено внимание, но и да не се вживяваме толкова.
Статистиката на реакциите, получени при употребата на козметични продукти не се изчислява по начина, по който мислим. Ще изложа нещата принципно и искам да избегна втълпяването на грешни идеи и да обвиня несправедливо разни сравнително невинни съставки. Ако изключим съставките, които са давали реакция на някой, то тогава ще спрем изобщо да купуваме кремове, защото всяка съставка би била потенциално дразнеща. Ако на вас един крем или друг продукт е дал реакция може да бъде абсолютно иррелевантно, защото при 99% от всички други, използващи продукта, такава реакция не се е получила.

Ще се спра само на съставките, при които рискът да причинят неприятна реакция е по-висок. Това не означава, че я причиняват винаги, а само при чувствителни кожи. Не мислете, че това се случва при всички козметични продукти, които съдържат тази съставка, а във вашия, в това процентно съдържание и при контакт с вашата кожа, а не тази на другите.
Трябва да запомните, че реакция може да се получи както веднага и до 72 часа след нанасяне на даден продукт, така и много след това. Например един крем, който ни е понасял месеци наред, може един прекрасен ден да ни „предаде“.

Не съм дерматолог и не мога да се изкажа при нетипични обриви и други странни реакции, които е възможно да имат абсолютно различен източник , но ако след намазване с даден продукт кожата ви се зачерви, усещате нетипично затопляне на намазаното място или щипене или сърбеж това вероятно е причинено от:

Консервантите
Счита се за по-дразнеща комбинацията от натриев бензоат с калиев сорбат (sodium benzoate, potassium sorbate), но тук е мястото да отбележа, че тази комбинация на мен лично никога не ми е дала проблеми, влагам я често в козметиката, която си приготвям вкъщи в адекватно количество и при подходящо рН на продукта за консервиране. Отварям скоба да обясня на начинаещите, че консервантът, който се влага в готовия прясно произведен продукт, се избира според рН на продукта с цел да покрие възможно най-голям негов спектър, тоест не всеки консервант е подходящ за даден продукт. Разбира се, медалът има и друга страна – ако разполагаме само с този консервант, можем да коригираме рН на продукта към кисело или алкално, зависи от случая и да го нагодим за дадения консервант. Отбелязвам, че натриевият бензоат и калиевият сорбат покриват успешно кансервирането при много малък спектър на рН и затова всъщност по-често се използват и предпочитат парабените, които покриват широк спектър от рН. Добавям също, че става въпрос за предизвикване на реакция от продължителна употреба на козметика с тези консерванти.
Бензоената киселина също може да се счита за потенциален алерген. По-редки са случаите на реакции към феноксиетанола (phenoxyethanol), а още по-редки към комбинацията methylchloroisothiazolinone и methylisothiazoolinone. По принцип консервантите са винаги потенциално алергични компоненти и е нормално при реакция от даден продукт първо да „обвиним“ тях. Добре е в такъв случай да погледнем гърба на виновния продукт, да видим INCI и какви консерванти има там, ще ги намерите обикновено в края на изброените компоненти. Логично това предполага да предпочетете поне за известно време продукт, който да има друг „букет“ от консерванти.

Парфюм
За парфюмната композиция в козметичните продукти обикновено не се знае много, отбелязана е като parfum. Не е за подценяване като потенциален алерген. В търговската мрежа не са много продуктите, които не съдържат парфюм, за което определено много съжалявам, тъй като това е един от критериите ми за покупка на купешки крем.

Етерични масла
Да си кажа, аз лично имам лек страх от тях. Вероятно защото не ги познавам толкова добре. В INCI ги намираме отбелязани с латинското им наименование. Тези, при които рискът да дадат реакция е по-висок, са канела, карамфил, мента, портокал …. списъкът е дълъг. Ако миризмата на продукта е особено силна (и не присъства друг парфюм, а само този на етеричните масла), това може да е сигнал за повишено внимание. Обаче ако имате особено чувствителен нос и всяка миризма ви е силна, не обвинявайте прибързано етеричните масла.

Алое
Винаги сме свързвали алоето с нещо успокояващо, хидратиращо, омекотяващо. Това в повечето случаи е така, но имайте предвид, че алоето, за да се запази свежо, има нужда от консервант. Иначе трябва да си отрежем лист директно от растението, да го обелим и да го използваме веднага например като маска. Алоето обикновено се консервира с калиев сорбат и натриев бензоат, които както вече писах, могат да да потенциално дразнещи.

Разтворители
Разтворителите като алкохол ( alcohol) или пропилен гликол (propylene glycol), когато са на едно от първите места в INCI, второ или трето, биха могли да са евентуални дразнители. Разтворителите сами по себе си не причиняват алергия, но отслабват кожата, като позволяват проникването на другите съставки, които в противен случай не биха проникнали и тези съставки могат да причинят раздразнение.

Пълен списък на алергените, които могат да се намерят в INCI:

**** алергени с висок риск
*** по-слаби алергени
** молекули, които рядко предизвикват алергии
* иррелевантен риск от алергична реакция

amyl cinnamal **
butylphenyl methylpropional **
cinnamal ****
cinnamyl alcohol ***
citral **
eugenol **
Evernia furfuracea ****
Evernia prunastri ****
farnesol **
hexyl cinnamal*
hydroxysohexyl 3 cyclohexene carboxaldehyde ***
hydroxycitronellal ***
isoeugenol ****
limonene *
linalool *
methyl 2 – octynoate **

Искам да ви посъветвам да пазите INCI на продуктите, които купувате. Ако не е написан на бурканчето, флакона и т.н., пазете хартиената опаковка или там, където го има. Не ви струва нищо, а може да се окаже много полезна стъпка. Ако даден продукт ви предизвика реакция и това ви се случва за първи път, просто не го купувайте повече. Ако обаче са ви се получили реакции от два и повече продукта, подходете стратегически – сравнете INCI, за да видите какви общи съставки имат, там може да се крие ключа на проблемите ви, като внимавате при следващи покупки.
За да подходим „на чисто“ с даден крем, е добре да си направим сами един прост тест. Не се мажете директно, особено по откритите части на тялото с новозакупен крем! Или поне не го правете непосредствено преди излизане, особено ако имате важна среща или друго мероприятие. Имайте търпение и ще избегнете доста неприятни ситуации! Казвам го от личен опит за съжаление.
Намажете малко количество продукт на вътрешната страна на предмишницата, залепете отгоре лепенка и оставете за 72 часа. Ако след това на намазаното място няма никакъв проблем, използвайте спокойно крема.

Отново за INCI – винаги съм предпочитала продукти с по-къс състав, максимум 10-15  компонента. Ако видя INCI в порядъка на 50 съставки, го избягвам. Статистически продуктите с по-дълъг състав е по-вероятно да предизвикат нежелана реакция. А колкото по-дълъг и сложен е съставът, толкова по-трудно е да разберем коя е виновната съставка.

Повтарям – не използвайте списъка със звездичките, който съм ви дала, за да изключите тотално всички тези съставки от кремовете, които купувате. Целта е друга – да се ориентирате при възникнала реакция къде може да е проблемът. Просто защото ще ви бъде много много трудно, да не кажа невъзможно, да намерите продукт без съдържанието на тези компоненти, пък и не ги обвинявайте преди да са направили беля, не винаги те са виновни!

До нови срещи!

Още:
Как да рециклираме недобра козметика
Консервантите в козметиката
Натурално ли? Да бе ..

www.ekomama.net