Омекотител за пране? Не, благодаря …
Греша, или от известно време не пиша колко замърсяват някои „безобидни“ препарати, които използваме „като топъл хляб“?
В този случай имам предвид омекотителите за пране. Тези препарати, които използваме като невинна добавка за прането всъщност ни се диктуват от маркетинговите стратегии на производителите като нещо, без което не можем. А всъщност един от най-вредните и замърсяващи продукти.
Идеята за този пост дойде от козметичката ми при едно от рутинните ми посещения при нея за дамски „основен ремонт“. Та тя ми се оплака, че дрехите и особено кърпите й, след изпиране, изсушаване и прибиране в гардероба, започват да миришат. Но не на „пролетна свежест“ или там каквото беше едно от имената на аромата на по-разпространените омекотители, а на старо и застояло. Тъкмо си отворих устата, за да я разпитам по-подробно как точно процедира с прането вкъщи, една друга клиентка на висок глас заяви, че нейните кърпи така ги „тъпче“ с омекотител, че „просто не успявали да замиришат“. Гениалността на дамата я оставям без коментар, но пък затова искам да ви разкажа за трите основни причини просто да забравим за омекотителя – това са екологията, икономията и здравето.
Да караме подред – от гледна точка на бюджета няма какво толкова да се каже, омекотителят струва пари и то не малко и ако не го купуваме, е логично, че спестяваме. Ако перем редовно и на месец харчим по 5-10 лв за омекотител, това са от 60 до 120 лв годишно, което никак не е малко и можем да ги изхарчим за нещо далеч по-практично и приятно.
В екологичен аспект проблемите са много. На първо място омекотителите замърсяват наистина много и не са биоразградими, тоест данните за околната среда са значителни. Освен това те образуват един вид филм върху тъканите, който не позволява ефективното им изпиране след като веднъж е използвам омекотител върху тях. Какво следва от това? Ами много е просто – забелязвайки, че прахът не изпира, както преди, увеличаваме количеството му за всяко пране, ако резултатът продължава да не ни задоволява, започваме да използваме и разни други (токсични) добавки, за да увеличим ефективността му. Това логично е допълнителен разход за нас, освен покупката на „необходимия“ омекотител, а за околната среда дори не ми се говори. Гарантирано пълен остава, обаче, джобът на производителя, който така ухаещо ни е абонирал за стоката си. Ако всяко семейство просто премахне омекотителя от пазарската си кошница, водите ще са далеч по-чисти.
В здравословен аспект трябва да се внимава с гореописания „филм“, който омекотителят оставя върху тъканите, защото всеки ден, обличайки поредната дреха и бельо ние и нашите деца сме в постоянен контакт с него. Със сигурност това не ни носи добрини.
Нека обясня каква е в крайна сметка случката с кърпите на козметичката. Тя използва ароматизиран прах за пране и омекотител. Изпирайки дрехи и кърпи, в тъканите остава този филм, за който говорихме, плюс насложени два синтетични аромата. При прибирането на сухите дрехи и кърпи в гардероба малко по малко миризмите започват да се „израждат“, реагирайки при по-малкото количество кислород в затворените пространства. При кърпите е по-силно изразено, защото са рошави и плътни и имат по-голяма повърхност от плоските тъкани и така задържат повече от „филма“ и ароматите. И съответно там реакцията е по-бурна и лошият мирис се усеща предимно там.
Посъветвах я да направи експеримент с няколко кърпи, толкова, колкото да напълни пералнята. Да ги пусне за пране само с вода на 60° на програма от поне 1 час и половина. По възможност да повтори тази процедура 2 пъти за всяко зареждане на пералнята. Ако проблемът е както предполагах, без да е сложила перилен препарат, пералнята ще отдели пяна, това означава, че тъканите са задържали препарати, включително омекотител. И само едно изпиране с вода няма да бъде достатъчно.
Дали имаше ефект от експеримента? Ами да, странно за нея и нестранно за мен, кърпите й не миришат вече. А клиентката с омекотителя сигурно вече е стигнала до едно шише на пране, за да „запуши“ миризмите.
От години не използвам конвенционален омекотител и гарантирам, че никой вкъщи не страда, нито физически, нито психически от липсата му. И не, не обичам дрехите ми да са твърди, когато излизат от пералнята, но затова си има начини.
Единият начин е да се използва бял винен оцет, 50 мл, като се изсипва директно в отделението за омекотител в пералнята. Не препоръчвам за постоянна употреба обаче, защото оцетът реагира с метала, от който е изработена пералнята и прекалено дългата му употреба може да причини лека корозия, а със сигурност никой не желае пералнята му да се повреди. Освен това замърсява повече от следващия начин, който ви пиша по-долу. Но за по веднъж-дваж седмично няма проблем. За който го притеснява миризмата – тя изчезва още в пералнята, гарантирам!
Другият начин е този, който аз използвам:
50-100 ml разтвор от 15% лимонена киселина (15 g лимонена киселина и 100 ml вода) изсипете в отделението за омекотителя. Същото нещо правят 3 пакетчета „лимонтозу“ по 10g от магазина, които се разтварят в 200 ml вода. Можем да използваме празна бутилка, изсипваме съдържанието на пакетчетата вътре и допълваме шишето с топла вода, така лимонтозуто се разтваря веднага. Така приготвеният „омекотител“ стига за 4 пъти (по около 50 ml доза). Излива се в отделението на пералнята, където нормално се слага омекотителя.
Резултатът е гарантиран – абсолютно никакъв мирис на прането, тоест аромат на чисто, меки кърпи и дрехи, които са приятни на пипане и лесно се гладят. Свежи и фиксирани цветове. И кажете ми, че за този резултат не сте склонни да похарчите общо 45 стотинки – 3 пакетчета лимонена киселина по 15 ст.
И двата начина (с оцета и лимонената киселина) помагат много добре при твърда вода, като ако водата ви е такава, можете да увеличите малко дозата на оцета или лимонената киселина.
Можете да прибавите една много приятна екстра. Една лъжичка бикарбонат, където предварително са накапани няколко капки етерично масло по избор. Добавя се в отделението за праха за пране, не го слагайте при оцета или лимонената киселина, ако не искате реакция с кипене 🙂
Това е от мен засега, за по-любознателните и склонни да използват моите „изобретения“, които просто не могат без омекотител, по-нататък ще пусна рецепта как да си направим „истински“ кремообразен и безвреден за нас и прането омекотител вкъщи с подръчни средства.
