От А до Я за кутиите за готвене и други чудеса

Дата: 20.08.2012

Категория: Еко-факти, еко измами, За дома, Новини

Този пост беше провокиран от една много мила дама, която ни писа. Ето какво точно ни написа:

Казвам се Елица Кюмюрджиева, следя фейсбук страницата и сайта Ви от доста време, тъй като публикациите и идеите Ви импонират на светоусещането ми и ги намирам за ценни и полезни. Имам син на 1 г. и 5 м. и новата родителска роля всекидневно изисква да правя информирани избори. Естествено е човек да отсява източниците на информация и да ги редуцира до тези, на които има доверие. Вие сте сред моите. Затова и реших да Ви пиша днес – искам да споделя с какво се сдобих в търсенето на здравословни и лесни начини за приготвяне на храната на моя дребосък (и на цялото семейство покрай него). Вярвам, че може да бъде полезно и на още някого, а информацията по въпроса не е изобилна.

Преди около година започнах да се интересувам активно от темата за захранване на бебето. Синът ми беше на 5 месеца и му предстоеше да се запознава с твърдите храни. Личните ми предпочитания клоняха към захранване, водено от бебето. Тук се появи следващата питанка – как да приготвям зеленчуците така, че да запазят в максимална степен полезните си съставки. Сдобих се с кошница за задушаване на пара. Е, трябва да си призная, че на няколко пъти се заплеснах, водата извря, тенджерата загоря… В този момент мои близки ми подариха Кутия за готвене.

Бях скептична, но и любопитна. Кутията за готвене е буквално кутия – направена е от велпапе, пълнежът й е от вестникарски брак, но все пак има хубав външен вид, тъй като е облепена с красива опаковъчна хартия (прилагам снимки на моята). В тази кутия е направено гнездо за тенджера. Може би е добре да вляза в още малко детайли, тъй като от разговори с мои приятели се убедих, че е трудно да си представиш как точно „готви“ тази кутия. Всъщност тъй като хартията е чудесен изолатор, функцията на въпросната кутия е да задържа топлината на поставения в нея съд вътре, да не допуска топлинни загуби към околната среда и поради тази причина не се изисква постоянен източник на топлина за самото готвене. Ето как „готвя“ в нея – в прилежащата към кутията тенджера (гнездото е направено с нейните размери, за да ляга плътно вътре) слагам всички продукти, които ми трябват за конкретното ястие, слагам малко олио, доливам вода и поставям на котлона да заври. По този начин стените и капакът на тенджерата се загряват и изравняват температурата си с тази на продуктите и водата. Оставям няколко минути да поври на котлона, след което премествам тенджерата в гнездото й в Кутията за готвене. Затварям Кутията и с това приключва моята работа около готвенето. Кутията-изолатор задържа топлината вътре и продуктите се задушават бавно, без да се развират, да изкипяват, да загарят и т.н. След няколко часа (в зависимост от продуктите времето е различно) яденето е готово и е горещо. Ако трябва да синтезирам предимствата на Кутията, то те са:
· Здравословно приготвяне на храната, тъй като продуктите не врят, а се задушават бавно;
· Спестява много време, в което не си „вързан“ за печката. Аз лично по-дълго беля, мия и режа продуктите, отколкото чакам да заври, за да преместя тенджерата в Кутията.
· Икономично е, пести ток.
· Както споменах по-горе, кутията е от велпапе и вестникарски брак (с хубав външен вид, разбира се J), т.е. не са използвани нови ресурси за направата й; има дълъг живот (с малко пазене – като с всички вещи); биоразградима е.
· Всичко, което се готви на котлона, може да се прави в кутията. Мои приятели варят царевица в нея, казват, че става много хубава. Аз лично я използвам и за разтопяване на захаросан мед – вместо часове наред да дежуря край котлона, за да разтопявам на водна баня на ниска степен на котлона, просто загрявам водата, без обаче да завира, и местя в Кутията. Мисля, че би била полезна и на домакинства, които често приготвят бобени култури, жито и други подобни, които искат дълго варене.
· Продуктите запазват вкусовите си качества.
· Нищо няма да изкипи, да загори, да изври.
Прикачените снимки направих снощи, а конкретно сготвеното ястие беше ориз с тиквички, картофи и мащерка. Сложих тенджерата в кутията около 13 часа, вечерта в 20 часа, когато седнахме да вечеряме, яхнията беше гореща (и великолепна на вкус). В конкретния случай (преди да я преместя в Кутията) я оставих да поври 15-ина минути, за да изври част от водата и да си направи бульонче, иначе щеше да остане много водна – но това е въпрос на личен вкус и експериментиране.

За финал нека се извиня за дългото писмо. И на последно, но не по важност място – дано тази информация бъде полезна на някого. На разположение съм за въпроси, ако има такива.

Прекалено лесно беше за мен просто да копирам и пейстна инфото на Елица. Но тъй като не изневерявам на навиците си и винаги ровя в дълбочина ето какво открих. В българското интернет пространство намерих дори новини как един българин е изобретил тази кутия (през 2008!!), че е нещо ново, революционно …. Да, но кутията за готвене изобщо, ама изобщо не е новина! Известна е още от 1908 година и се нарича още hay box, hot box и wonder box, fireless cooker и др. Намерих заглавията на 4 книги от тези години, посветени на направата и готвенето в тази кутия.

Готвенето с тази кутия е стар метод, който се използва за пестене на енергия. В зависимост от вида храна и количеството й тази кутия спестява между 20 и 80% от енергията, която обикновено се използва за приготвянето й.

Принципът на готвене е, че храната се довежда до състояние на варене, оставя се да ври няколко минути и след това се слага в кутията. Оризът е достатъчно да поври 5 минути, бобът – 15, а цели картофи – също 15 минути. Кутията обикновено готви от 2 до 3 пъти по-дълго, отколкото предвиждаме за нормално готвене. Храната може да бъде оставена в кутиято до самото сервиране.

Кутиите за готвене се изработват с пълнеж от слама, сено, вълна, перушина, памук, оризови люспи, велпапе, алуминиево фолио, стъклена вата, строителна пяна или друг изолиращ материал. Съвсем импровизирани кутии могат да се направят на момента от спален чувал, възглавница, одеало или друго около тенджерата. Необходими са от 5 до 10 см изолация.

Тъй като при готвене в тази кутия не се изпарява вода, трябва да се използва една четвърт по-малко вода, отколкото използваме при класическо готвене.

Една подробност, която не бива да пропускаме: кутията за готвене може да спести електроенергия, гориво и т.н., но има риск от бактериален растеж ако храната бъде оставена в „опасната зона“ за 1 или повече часа. Затова, храна, готвена в кутия за готвене, оставена за следващ обяд или вечеря (и държана в хладилник), трябва да се загрее до завиране преди консумация.
Малко за опасната зона, където бактериалния растеж в храната е най-голям: в градуси тя е между 5 °C – 60 °C. Храни като бобови растения, готвени зеленчуци, ориз, паста, риба, яйца, месо и млечни не трябва да се оставят продължително време в този температурен диапазон, за да не се натровим.

Това видео показва как да си направим hay box в домашни условия. http://vimeo.com/8640902

А ето и една портативна алтернатива, wonderbag 🙂 Видяхме, че срещу 30 паунда ви я изпращат веднага от Англия 🙂