Камут – развенчаване на един мит

Камутът е сорт пшеница, която има отлични хранителни качества и безспорно е чудесна храна, но е мит фактът, че e бил открит в египетските пирамиди преди повече от 3000 години. Мит е също, че има ниско съдържание на глутен и е подходящ за болни от цьолиакия. Освен това се култивира в условията на абсолютен монопол, има космическа цена и тежък екологичен отпечатък за околната среда.

“Камут” не е име на зърнена култура, а търговска марка, точно както McDonald’s. Консорциумът Kamut International Ltd регистрира този вид зърнена култура в САЩ със съкращението QK-77 и я култивира и продава в условията на монопол. Камутът е известен в целия свят благодарение на безпрецедентна маркетинг стратегия.
Някои наричат този вид зърно „пшеницата на фараона“, защото се говори, че семената на камута са намерени в средата на миналия век в една египетска гробница и са изпратени в щата Монтана, където след хиляди години са „събудени“ и култивирани.

Произведеното и продавано под марка Kamut зърно се култивира в САЩ (Монтана) и в Канада (Албърта и Саскачеван), под зоркия контрол на семейство Куин, собственик на Kamut International. Всички продукти, които носят етикета „камут“ се продават под контрола на Kamut International и  Kamut Enterprises Европа.

Изключително ефективната маркетинг стратегия, която стои в основата на успеха на камута набляга на три аспекта:  предполагаемото му намиране в гробницата, приписването му на невероятни хранителни качества и предполагаемата му диетична полза при хора с непоносимост към глутен.

Ориенталското едро зърно или корасан, да го наречем с истинското му „публично“ име, тъй като вече е ясно, че камут е измислено име и търговска марка – е вид пшеница, Triticum turgidum subsp. turanicum, която принадлежи към същата генетична група на твърдата пшеница: има стъбло достигащо дори до 180 cm височина; зърното е голо и издължено, по-дълго от всякакъв друг вид зърно; произхожда от Близкия Изток (Корасан е име на област в Иран); през вековете се е разпространила и по Средиземноморието, където благодарение на дребните фермери е устоял на корпоративната експанзия на твърдата и меката пшеница.

Търговската измислица по намирането на камута в гробницата

За да намерим корасан в Египет не е нужно да ходим да безпокоим фараоните в гробниците им; без да броим факта, че един вид корасан се е култивирал и продължава да се култивира в Италия. Не трябва да забравяме и факта, че трайността на зърното, което може до поникне е няколко десетки години и зависи от условията на съхранението му. Няма как да се „съживи“ зърно на хиляди години, освен създаването на нарочна стратегия за задоволяване на консуматорското желание за нещо чисто, антично и екзотично. Прави чест на Kamut International, че вече не потвърждава фараонската измислица, всъщност няма вече нужда.

Вярно е обаче, че корасанът има високо съдържание на протеини, в общи линии по-високо в сравнение със средните стойности на твърдата и меката пшеница, и добро съдържание на бета-каротин и селен; за другите хранителни компоненти няма голяма разлика. Глутен: съдържа го, дори не в малки количества.

Трябва да е ясно, че както всяка зърнена култура, корасанът не е подходящ за консумация от болни от цьолиакия, защото съдържа глутен, и то повече, отколкото меката и меката пшеница.
____________________________________________________________

Камут: сух глутен 15,5%, глутен/протеин 94,5%
Твърда пшеница: сух глутен 12,5%, глутен/протеин 87,5%
Лимец: сух глутен 14%, глутен/протеин 79%
Мека пшеница: сух глутен 13,4%, глутен/протеин 80,6%
Спелта: сух глутен 17,1%, глутен/протеин 93%

____________________________________________________________

Корасанът е определено добра култура, отличен е за хляб и тестени изделия. Като всяка генно немодифицирана пшеница, която не е била подложена на форсирана селекция, се понася много добре от организма. Особено ако е продукт на био земеделие, може спокойно да се твърди, че е един здравословен продукт, без обаче да се преувеличава с безумни маркетингови средства.

Висока цена, за портфейла и планетата 

Остават още три аспекта, които поставят под въпрос  марката Камут (не корасан!):
– търговският монопол, наложен от  Kamut International върху една традиционна зърнена култура, която би трябвало да е собственост на човечеството, и най-вече на тези, които във времето са го запазили и култивирали;

– високата цена на готовия продукт (от 80 до 200% в повече в сравнение с изделия от твърда био пшеница), неоправдана видно от липсата на голяма разлика в съдържанието на хранителни вещества, която се дължи на режима на монопол, на транспортните разходи, на маркетинга, който превръща храната в луксозна стока и спекулира с желанието и нуждата да консумираме здравословни храни.

Екологичният отпечатък е свързан с транспортирането на камута, защото той се култивира в другия край на света и пристига на нашата трапеза след хиляди километри. Само поради този факт не е съвместим с философията на местното потребление и израза „0 километри“, да не говорим, че имаме прекрасни български сортове пшеница.

За изнесените данни са използвани следните източници:
Associazione Italiana Celiachia (www.celiachia.it)
Istituto Nazionale di Ricerca per gli Alimenti e la Nutrizione (www.inran.it)
Kamut International (www.kamut.com)
United States Department of Agricolture (www.usda.gov)
Insitute Sciwentifique de Recherche Agronomique (http://grain.jouy.inra.fr)
Статия на A. R. Piergiovanni, R. Simeone, A. Pasqualone, “Composition of whole and refine meals of Kamut under southern Italian conditions”, Chemical Engineering Transactions, 2009, vol. 17: 891-896.

Автор: Массимо Анджелини
Превод и адаптация: www.ekomama.net